Синът на приятелката ми приличаше на съпруга ми

Синът на приятелката ми приличаше на съпруга ми

Синът на приятелката ми беше автентично копие на съпруга ми. Така започва моята тъжна история. Ваня е моята единствена приятелка. Запознахме се в университета и веднага си допаднахме. Наехме си заедно квартира и лудо се възползвахме от студентските си години. След като завършихме, аз се омъжих, но Ваня нямаше много късмет с мъжете. На всички намираше кусури: единият бил глупав, другият бил нисък, третия не можел две думи да върже. Така отношенията й с мъжете винаги претърпяваха провал. За няколко години родих син и дъщеря, а приятелката ми се отдаде изцяло на работа си. Въпреки че приятелката ми беше работохоличка и нямаше време за забавления, тя си остана наш семеен приятел и на празниците бяхме неразделни.

Преди четири години Ваня внезапно напусна работа, под предлог, че майка й е болна. Опитвах се да я разубедя – след толкова години труд, кариерата й процъфтяваше и тя беше известно име в средите ни. Посъветвах я да постои малко при майка си и пак да се върне на работа. А и майка не беше сама. Там бяха сестра й и съпруга й. Но всичките ми увещания бяха напразни. Ваня си събра набързо багажа и напусна. Със съпруга ми я придружихме до влака. Беше зима, няколко дни след Нова година. Ваня обеща да се обади, щом пристигне, но не го направи. Понякога ни пишеше в социалните мрежи или ни поздравяваше за някой рожден ден, и дотам. Майка й оздравя, но тя не се върна. Не любопитствах защо реши изведнъж да промени живота си толкова внезапно, уважавах нейното решение.

И изведнъж приятелката ми се обади и внезапно изтърси, че ще се омъжва. Бях много щастлива от новината. Е, най-накрая! Въпреки това, се зачудих, защо най-добрата ми приятелка не ме покани на сватбата си. Тя ми обясни, че няма да има шумни тържества, защото бъдещият жених зарязал заради нея семейството си. Не искал да травмира бившата си съпруга и дъщеря. Щяло да бъде обикновено подписване в семеен кръг. На сватбеният ден, ние със съпруга ми й изпратихме подаръци и ги поздравихме по телефона. Една седмица по-късно, отворих фейсбук и там се показа галерия от сватбените снимки на Ваня. Все пак сватба е имало и ако по съдя по снимките, трябва да е била разкошна. На една снимка се виждаше красивата булка, младоженецът, родителите й, а на друга баща й с момче, което веднага ми хвана окото. Загледах се много внимателно в момчето и хладна пот се стече по челото ми. Имах чувството, че губя ума си и замаяна рухнах на стола.

Детето – автентично копие на мъжа ми!

Отворих шкафа и извадих албум с детските снимки на мъжа ми. Вече не се съмнявах. Сега разбрах, защо приятелката ми напусна толкова внезапно работа, защо се отдалечи от мен и защо не ме покани на сватбата си. И без да си давам много труд изчислих, че момчето е на три години. Кога са успели? А къде съм била аз? Мислено си задавах множество въпроси. Превъртах живота си обратно, като на кинолента. Спомних си последната Нова година, която прекарахме заедно. Тогава Ваня поиска съпруга ми да я изпрати до дома й – не живееше далеч от нас. Аз останах с децата и си легнах да спя. Дори и не подозирах в какви отношения са били. Да, как бих могла да си помисля нещо лошо за любимият ми човек и най-добрата ми приятелка? Винаги съм вярвала, че съпруга ми е щастлив с мен. Спомням си, че веднъж ме спря една стара циганка и ми каза: “Не си красива жена, но поне бъди по-умна.”

Тогава не разбрах, какво е искала да ми каже. Изминаха две седмици, откакто видях в социалната мрежа сина на моят съпруг. Не, в това изобщо не се съмнявам. Не съм устройвала сцени на съпруга ми, макар че той точно това чака. В душата ми е мрачно и се отчуждих от него. Но на приятелката си не спестих, какво мисля за нея. Изпратих й дълъг, гневен имейл. Никой не отговори до сутринта. Преди да тръгна на работа обаче, включих компютъра, отворих си пощата и там имаше послание от три думи: “Прости ми, прости ми, прости!” Това е историята. Ще кажеш, че целият свят се срина за мен. Не спирам да плача – у дома и на работното ми място. Не искам децата да ме виждат, крия се от тях. Не искам и близките си да товаря, затова пиша тук. Нека моята мъка да бъде порицание за невярният съпруг и приятелката-предателка.

Източник: Лична драма